Две нови проучвания показват, че инжектирането на нервни стволови клетки в мозъка може да помогне на хората с болестта на Пелицеус Мерцбахер и други подобни нарушения. Инжектираните клетки добавят веществото миелин в мозъчните клетки.

Учените са осъществили първата успешна трансплантация на нервни клетки в мозъка на четири момчета, страдащи от болестта на Пелицеус-Мерцбахер. Болестта е рядка и с фатален изход като засяга моторните способности, координацията и познавателните функции. Болестта на Пелицеус-Мерцбахер засяга производството на миелин – мастното вещество, обвиващо мозъчните клетки. Миелинът действа като вид изолатор от външната страна на клетката, като подпомага електрическите импулси, предаващи информация в мозъка, да развиват висока скорост.

В две нови проучвания, публикувани в научното издание Science Translational Medicine, изследователите показват, че нервните стволови клетки, които могат да се трансформират във всеки тип мозъчна клетка, могат да бъдат успешно трансплантирани в мозъка. Те показват и нещо по-важно – тези мозъчни клетки, често се превръщат в мозъчни клетки от вида на олигодендроцитите, които произвеждат миелин. В двете изследвания е показано, че добавянето на олигодендроцитите подобрява функцията на мозъчните клетки, прибавяйки ново количество миелин.

В първото проучване, група изследователи от Университета за наука и здраве в Орегон, имплантират човешки нервни стволови клетки в мишки, които са били генетично подготвени да имат по-малко миелин от нормалното. Учените проследяват мишката както и променените стволови клетки в мозъчни клетки и установяват, че по-голямата част от тези клетки са се превърнали в олигодендроцити. Освен това, тъй като клетките са развити, мозъкът започва да работи по-добре, интегрирайки новия миелин в съществуващите клетки като резултатът е подобрение на скоростта на потока на информация. Предстои да се докаже ефективността на метода освен при мишките и при хората.

Във втория доклад изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско имплантират същия вид клетки в мозъка на четири момчета, които са имали болестта на Пелицеус-Мерцбахер. С помощта на техники за образно изследване на мозъка, те успяват да открият увеличено количество миелин в мозъка на момчетата. По-важното е, че при три от четирите момчета има малки, но реални подобрения в двигателната функция. Макар и лечението да изглежда обещаващо, проучването е малко доказателство за концептуалния проект и не е ползвало контролна група. Това означава, че ще трябва да се осъществи друго по-мащабно проучване, преди да знаем със сигурност, че подходът действително помага на хората, които страдат от заболявания свързани с намалено производство на миелин. Изследването е важна първа стъпка и показва, че подходът е безопасен, тъй като нито едно от момчетата не развива сериозни усложнения в резултат на терапията.

Още по темата

Read previous post:
Schizophrenia
Назална биопсия помага в търсенето на причините за шизофренията

Close