Използвайки биопсирана тъкан от тънката лигавицата на носните проходи на хора с психични разстройства, изследователите от Джон Хопкинс са събрали генетично непроменени стволови клетки, за да проучат по-добре причината за заболявания като шизофрения и биполярно разстройство.

Schizophrenia

Д-р Акира Сейуа, професор по психиатрия и директор на Центъра за шизофрения в Медицинския университет Джон Хопкинс, и колегите му са намерили начин да разделят стволовите клетки от носните проходи и да ги трансформират в неврони – процедура, за която казват че ще осигури алтернативни източници на клетки на пациента, които оставят химическите белези на геномната ДНК верига непроменени.

Стандартният подход за получаване на клетки от пациента, с цел изучаване на болести използва индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPS) – клетки, взети от кръв или биопсия на кожата, които се преобразуват в състояние на стволови клетки чрез добавяне на допълнително ДНК. Стволовите клетки се преобразуват в клетъчен тип по избор. Според изследователите, за разлика от iPS клетките, тези събрани при носни биопсии нямат изменения в епигенетичните си характеристики като наследствената информация в ДНК, различна от самата ДНК верига, както и наличието на допълнителни химични изменения на ДНК буквите.
Епигенетиката може да изиграе решаваща роля при много сложни заболявания, където само генетични причини или специфични групи от гени, не изглежда да допринасят за заболяването, като при сърдечно-съдови заболявания, аутизъм или шизофрения.

“Ако ние използваме само IPS клетки, за да проучваме този вид заболявания, може да пропуснем основните епигенетични причини,” казва Сейуа. “И двата вида клетки имат ясни предимства и недостатъци, които, ако се разглеждат заедно могат да осигурят допълнителен подход за по-добро разбиране на психичните разстройства”.

Той отбелязва, че клетките от назална биопсия са по-бързи за обработване, но не могат да се превърнат в толкова много различни видове неврони, като iPS клетките. Използвайки тези назално биопсирани клетки, лабораторията на Сейуа се надява да разкрие молекулярни и най-вече епигенетични, причини за психичните разстройства, които биха позволили развитието на нови терапии.

Още по темата

Tagged with →  
Read previous post:
Терапия на аутизъм със стволови клетки
Може ли терапия със стволови клетки да лекува аутизъм?

Close